Да разделим текста на логични параграфи. “Звездната участничка в “Денсинг старс” д-р Неделя Щонова отбеляза, че специално е танцувала в снощния лайв заради баща си, който вчера е имал рожден ден. За съжаление, той вече не е между живите, но Неделя му посвети специален пост във профила си във фейсбук: “Моят татко вече е звездичка. Но вчера той имаше рожден ден.
Снощи танцувах за него.” “Точно преди да излезем … погледнах небето … очите ми се напълниха със сълзи … благодарих … прегърнах го … видях очите му … най-красивите сини очи на света … и си спомних … Мозамбик. Мапуто. Закрит басейн с дължина 50 метра.
Аз съм на 8 години. Стоя права на стартово блокче номер 8 и трябва да скоча.” “На метър пред мен треньорът държи една летва над която трябва да прелетя, когато скачам от блокчето във водата, за да бъде отскокът правилен. Иска да ме научи да “рисувам” красива и правилна парабола с тялото си по време на летежната фаза.
Иска да бъда като делфин. Страх ме е. Много ме страх. Отказвам се, слизам от блокчето и трепереща отивам при татко.” “Той ме води на тренировка по плуване и гледа от трибуните.
– Не мога. Страх ме е! – казвам и се разплаквам. Но татко остана безкомпромисен.”
“Беше абсолютно супер железен: – Можеш да се откажеш, но аз ще бъда разочарован. Моето момиче не е страхливец! Събери смелост и скачай!” “И ми разказа една случка от неговата военна служба.
После допълни: – Винаги полагай усилия за да се справиш още по-добре. Можеш. Отиди и го докажи на себе си! Не на мен!
Трябва да устоиш до края, Недялче! Ти можеш да скочиш!” “Върнах си вярата. Върнах се на стартоворо блокче.
Броих до 7 и скочих. Прелетях над летвата и се приземих във водата горе-долу по правилен начин. Летежна фаза от около 3 секунди.” “Това беше най-ефективната ментална тренировка в живота ми.
Помня я и сега осезателно, сякаш е тогава. Тези три секунди във въздуха бяха първите от полета на моето хвърчило към рая.” “Когато излязох от водата, потърсих татко с очи. Погледнах го.
В този момент на устните му се появи съвсем лека усмивка. А на мен очите ми се замъглиха. Капките от водата по мокрото ми лице се сливаха със сълзите. Надявах се никой да не разбере, че плача.
Изпитах гордост и прилив на сили, облекчение и щастие.” “Даже след години … точно тази вяра е в основата и на супер трудните поддръжки … с безумните му там летежни фази … … които ми се налага да усвоявам сега във формата. Но моя татко така ме е научил!” “Хора, вярвайте на децата си!
Моят татко не ми е купувал всичко, което искам, но ме научил на ценности. И на това да се боря за мечтите си. Научи ме на труд. На дисциплина.
И точно на таза вяра.” “Баща ми е родопчанин. Баба Неделя го ражда зад една врата на къщата ни в Девин. Татко е строг.
И справедлив. Има “златни ръце”. Сам си е строил толкова много неща. И мен ме научил.
И нас ни научи да обичаме думичката “градеж”. Мисля, че това е думичката. Градеж.” “Всеки ден аз гледам на себе си като на Зидарче!
Дали изграждаш себе си, тялото си, танц, взаимоотношения, бъдеще, параклис, училище, бранд, империя или мост …”
“Когато с цялата си душа, любов, труд и визия за нещата … искаш да правиш света по-добро и по-красиво място … Чудесата се случват! Мили ми зидарчета …”
“Благодаря за всичко, което ми казвате и пишете … Поклон. Вие сте невероятно отзивчива и градивна публика … и аз ви обичам! Благодаря за подкрепата!”